Храни богати на йод

Йодът е широко разпространен в природата елемент, който се съдържа в малки количества във водата, въздуха, почвата и почти всички живи организми, от растенията до бозайниците. Неговите соли са лесно разтворими във вода, така че, основният „склад“ на йод са моретата и океаните.

Човек получава йод преимуществено с храната, но относително малки количества поема от въздуха и водата. Водорасли, риби, миди и други морски същества образуват йод в телата си. В един тон изсушени морски водорасли, може да се съдържат до 5 кг йод. Ето защо, основните източници на йод в храната са морски дарове като риба, морски водорасли, миди, скариди и други.

Концентрацията на йод в сухоземните растения и животни е пряко свързана с почвата, върху която те живеят. Ако са разположени в зони, близко до морето, там почвата е значително наситена с йод и съответно, растенията също ще са богати на йод. Животните, които се хранят с такива растения, също ще съдържат повече йод. Колкото по-отдалечена от морето е зоната (планини, големи равнини), толкова растенията и животните там са бедни на йод.

Йодът в храните и йодираната сол присъства в няколко различни форми, включително натриеви и калиеви соли, неорганичен йод, йодат и йодид. Йодът рядко се среща под формата на елемент, а по-скоро като сол. Поради тази причина по-скоро е йодид, а не йод. Йодидът се абсорбира бързо и почти напълно в стомаха и дуоденума.

Природни източници на йод:


тлъсти риби (шаран, сом, сьомга, херинга, скумрия), рибено масло, морски дарове, морски водорасли
ябълки, грозде, череши, сливи, кайсии (само когато са отгледани върху богати на йод почви)
сирене, кашкавал, мляко (само, ако са добити от животни, отглеждани в райони богати на йод)
цвекло, марули, домати, моркови (само когато се отглеждат върху богати на йод почви)
Йодно съдържание на някои храни в микрограма на 100 грама продукт:

сладководни риби (сурови) – 243
морска треска – 200
сьомга – 200
писия – 190
пресни скариди – 190
пушена скумрия – 145
треска – 130
скариди – 110
свежа скумрия – 100
Херинга прясна – 92
Херинга солена – 77
Сладководни риби (варени) – 74
сурови стриди – 60
Замразени филета от риба – 27
овес – 20
гъби – 18
топени сирена – 18
яйца (среден размер, М) – 18
свинско месо – 16.7
пълномаслено мляко – 19
нискомаслено мляко – 17
обезмаслено мляко – 15
масло – 9
зелени подправки – 15
боб – 12.5
спанак – 12
говеждо месо – 11.5
скариди пържени – 11
мляко и млечни продукти – 11
твърди сирена (като Едам) – 11
грах – 10.5
пшенично брашно – 10
бял хляб – 9
ръжен хляб – 8.3
зеленчуци – 10
цвекло – 6.8
моркови – 6.5
зеле – 6.5
картофи – 5.8
елда – 3.5
плодове – 2
кренвирши – 2
месо (средно) – 3

При сравняването на количеството йод в различните продукти става ясно, че без присъствие на достатъчно количество риба и морски дарове в диетата, не може да си набавим достатъчни количества йод. В крайна сметка, за да се осигури необходимото количество йод, без морска храна, е необходимо да пием повече от един литър мляко или да ядем почти 2 кг месо, добити от животни, които са получили достатъчно количество храна, богата на йод. Освен това, дори в присъствието на морска храна в диетата, съдържанието на йод в тях е силно зависимо от условията, при които тя се получава и съхранява. Замразяването и интензивната топлинна обработка значително намаляват количеството йод в крайния продукт.

Какво може да повлияе върху нивото на йод в организма?

Освен растителни източници на йод, съществуват и растения антагонисти. Соята, лененото семе, сурово зеле (зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол) съдържат вещества, които потискат усвояването на йода (гоитрогени). Такива растения се означават като „струмогенни“, т.е формиращи гуша. Често консумацията на соеви продукти и зеле в големи количества може да доведе до сериозен недостиг на йод и компенсаторно увеличаване на щитовидната жлеза.

Освен струмогенните зеленчуци, усвояването на йода значително се повлиява от прекомерното хлориране на водата, както и от твърде интензивното флуориране на водата и/или пасти за зъби. Липсата на витамини А и Е, термичната обработка на храната също оказват подобно действие.

За да се компенсира недостига на йод в храната, се прибягва до йодопрофилактика. Тя може да бъде индивидуална или масова.

Масовата йодопрофилактика се осъществява посредством допълнително обогатяване с йод на обикновени храни, като сол, брашно, мляко. За съжаление, част от йода в солта се разрушава при топлинна обработка. Поради това, при някои рискови групи, наред с масовата профилактика се използва и индивидуална, посредством различни добавки и лекарства обогатени с йод.

При кои хора има повишен риск от йоден дефицит?


Хора живеещи в региони с дефицитни на йод почви. Такива са предимно планинските области, както и речни долини, предразположени към наводнения. Хората в тези райони са изложени на риск от йоден дефицит, освен ако не им е осигурен постоянен достъп до йодирана сол или храни, произведени извън йод-дефицитнтите зони.

Консумация на храни, съдържащи гоитрогени. Консумацията на храни, съдържащи вещества, които пречат на усвояването на йод в щитовидната жлеза може да изостри йодния дефицит. Храни с високо съдържание на гоитрогени включват соя, зеле, броколи, карфиол и други кръстоцветни зеленчуци. Недостигът на желязо и витамин също могат да действа като гоитрогени. Тези фактори са от значение преди всичко при хората, живеещи в области предразположени към недостиг на йод. За повечето хора, които приемат разнообразна и балансирана храна, консумацията на гоитрогени в разумни количества не е проблем.

Хора, които не използват йодирана сол. Употребата на йодирана сол е най-широко използваната в световен мащаб стратегия за контрол на йодния дефицит. В момента около 70 % от домакинствата в света използват йодирана сол, но йодният дефицит все още е широко разпространен проблем в някои региони. Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че 52 % от населението в Европейския регион страда от недостиг на йод. Според УНИЦЕФ само около 49 % от домакинствата в Европа (извън Западноевропейския подрегион) имат достъп до йодирана сол. Йодната недостатъчност също е широко разпространена в Африка, Югоизточна Азия и региона на Източното Средиземноморие, където процентът на употреба на йодирана сол е приблизително 47 % до 67 %. В световен мащаб се смята, че 31% от децата в училищна възраст нямат достъп до йодирана сол.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *